Кростини с грозде и рикота

Планирането си казва думата на всички нива в живота, но по отношение на храненето е силно подценявано. Аз, до съвсем скоро (до 2012 г.), също нямах много идея какво, кога, колко и как се храня съответно физиката ми беше в голям хаос, а обяснението все 'нямам време'. Лека полека овладях първите три, а сега мъча как, защото да гледаш новини, мач или Борджиите по време на хранене е едно от най-тъпите неща, които можеш да направиш.

Така че, трябва да се подхожда с мисъл дори към малките неща. Една глупава печена филийка да направиш, но да си я направиш така, че да ти е приятно и да си я помислиш, помечтаеш  и решиш, докато се връщаш от работа например. Накрая и да преброиш колко ти се полагат, защото загубата на контрол пред количествата в страната на Въглехидратите също не е никак добра идея, особено вечер пред телевизора.

Така че се връщам вечер и си мисля какво ще ядем и разбира се ме мързи, та ме боли и решавам да вечеряме кростини с грозде и ricotta salata (което е сирене базирано на изварата, но толкова твърдо от сол, че само ви го споменавам като налично по щандовете) и прошуто котто. Още докато чакам на светофара, влагам малко трезва мисъл и заменям въпросната рикота с нормална прясна такава, защото пък и солта ми е фактор. С основния акцент обаче никак не съм склонна да се разделя - карамелизирани червено грозде, лук шалот с балсамов оцет.

Едвам се добирам до вкъщи (малките градове също страдат от досаден трафик вечер) и какво се получава. Оставям си главата на входа и влизам в кухнята, където си наливам едно просеко, пък каквото ще да става, и започвам:

Необходими продукти 1 бр. франзела  1 глава лук шалот  (готвя предимно с него, защото е по-деликатен от обикновения кромид лук) 1 чепка червено грозде (преценявам според филийките по 2-3 зърна на всяка) 1/4 ч.ч. балсамов оцет 1 с.л. кафява захар 200 г извара/рикота сол  прясна шунка нарязана на много тънко зехтин Франзелата бързичко нарязвам на филийки. Нареждам ги върху хартия за печене, поръсвам ги с малко зехтин и ги пека на 200 градуса докато получат бронзов загар, което отнема нещо като 7-8 минути.   В това време в един тиган за сосове (наречен още касерола в Италия, не знам защо), задушавам ситно нарязания лук, след 2-3 минути прибавям и гроздето (в моя случай зърната са едри и предпочитам да ги нарежа на половинки) и изчаквам малко да поомекне, преди да сипя балсамовия оцет и накрая захарта. След още няколко минути и разбъркване сместта е хомогенна, оцетът се е редуцирал, а захарта е направила за карамелизирането каквото е могла. Накрая ми остава да извадя филийките да ги намажа с извара (която съм посолила), да сложа парченце шунка и да сипя върху всяка филийка от гроздето, внимавайки да е по равно, за да не остане някой с едно лошо чувство, че е ощетен.